15 окт. 2008 г., 22:14

Нищото 

  Поэзия » Любовная
756 0 1
Нищото
Нищото ме пробуди в утро неделно
и единствено остана с мен в дъжда...
въздишка, стих и сълза,
набрала бързо скоростта
от болката да отлее...
със дъжда да се слее...
Има ли човеци още...
или в борба за насъщния,
останала е умората
и Егото в тъмна наметка?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Александрова Все права защищены

Предложения
: ??:??