Krasimira (Красимира Александрова)
4 0
Oct 15, 2008, 10:14 PM

Нищото 

  Poetry » Love
758 0 1
Нищото
Нищото ме пробуди в утро неделно
и единствено остана с мен в дъжда...
въздишка, стих и сълза,
набрала бързо скоростта
от болката да отлее...
със дъжда да се слее...
Има ли човеци още...
или в борба за насъщния,
останала е умората
и Егото в тъмна наметка?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Александрова All rights reserved.

Random works
: ??:??