Нищото
''Боговете са мъртви
и човекът е оставен сам
на себе си''- Фридрих Ницше
В безвремието нейде съм заченат,
а в безкрая тайничко роден.
Далеч от Дявола, далеч от Бога,
за убийството им аз съм пригоден.
Не зная чувства, нито мисли,
копнежи, страсти и мечти.
Кръвта ми - огън, а сърцето - въглен,
с мъка догоряващи почти.
С времето в галопен бяг препускам,
по пътечката към Древността,
чувствам, че се връщам и изпускам
в миг юздите си на гордостта.
Периоди, ери и епохи,
векове история с човешка плът,
в джоба на сакото си аз нося,
но сега като секунди те текат...
За слепците аз съм видим,
а за зрящите пък все незрим,
за всички - нищо, а пък всъщност всичко,
изградил и хълмовете в Древен Рим.
Накрая само мъртъвците
прозряват някак, че светът
илюзия е всъщност на живота,
а истината идва, чак кога умрат...
Истината пък е мойто друго Аз,
което никой приживе не осъзнава,
Аз съм краят и началото на път,
по който всеки с всекиго се запознава...
© Божидар Георгиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Харесах!
-
В подобни съждения трябва много да се внимава с думите. Стихотворението не е странно, просто е сурово. Иска още работа. Андромаха е права за количеството - образите са доста размити. Моят съвет е да съкратите текста (най-вече словосъчетания като "галопен бяг"
и да потърсите думи-символи, които ще изградят основната концепция. -
На мнозина би им се сторил странен стиха. Затова ще си позволя да поясня. В този философски стих изразявам виждането си че всичко около нас е плод на едно голямо ''нищо''. ''Нищото'' стои в основата на всичко.Именно то е несъзнаваната част от съществуванието ни и е плод на магнетизъм и някаква трансцедентна представа.Причината за създаването на всичко сетивно възприето, материално и видимо е нещо което не може да бъде обяснено от човек.
-
Не зная защо, но всеки път, когато някой цитира Ницше, ме побиват тръпки... а стихът ти е много хубав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
