Но дотогава

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без
 - едва ли да бера его.

Не паснах на пъзела
и ще ме изплюе.
Лепне сълзата
- нощта ей туй е.

И във всеки ден недошъл
ще търкалят хартии с погрешните думи.
И във всяко лице
- черти не по вкуса ви.

И ще стане нощ
и ще пея за  ден.
Вкусът на който,
все още не знаем.

Но дотогава!
Залата е пълна и шумна,
всеки пие и пъкне.
Фасонът се първо  купува,
после се сдъвква и трябва да се преглътне.
На някои не им понася,
затова е хладката тераса.
След толкова алкохол и сълзи
книгите в главата са само украса.
Ръцете ми - напрред,
аз плувам сред хора.
Къде е тя сега, по дяволите,
да ù кажа, че вече не мога.
Ще взема още, ще изпия още.
И губя се, защото нощ е.

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без,
едва ли да бера его.

Не паснах на пъзела
и ще ме изплюе.
Лепне сълзата
- нощта ей туй е.

И във всеки ден недошъл
ще търкалят хартии с погрешните думи.
И във всяко лице
 - черти не по вкуса ви.

И ще стане нощ
и ще пея за ден.
Вкусът на който,
все още не знаем.

Но дотогава!

Всъщност съм космически сам.
В моята малка стая.
Каня ви всички, хайде!
но кои сте вие, не знам.
Песни за самота сред много хора.
Реалност за лисица, грозде, и зверска умора.
Потъвам в завивки в почивния ден.
градът е затворен като агне в пещ на Гергьовден.

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без,
едва ли да бера его.

Не паснах на пъзела
и ще ме изплюе.
Лепне сълзата
- нощта ей туй е.

И във всеки ден недошъл
ще търкалят хартии с погрешните думи.
И във всяко лице
- черти не по вкуса ви.

И ще стане нощ,
и ще пея за ден.
Вкусът на който,
все още не знаем.

Но дотогава!