2.09.2012 г., 16:23

Но дотогава

764 0 0

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без
 - едва ли да бера его.

Не паснах на пъзела
и ще ме изплюе.
Лепне сълзата
- нощта ей туй е.

И във всеки ден недошъл
ще търкалят хартии с погрешните думи.
И във всяко лице
- черти не по вкуса ви.

И ще стане нощ
и ще пея за  ден.
Вкусът на който,
все още не знаем.

Но дотогава!
Залата е пълна и шумна,
всеки пие и пъкне.
Фасонът се първо  купува,
после се сдъвква и трябва да се преглътне.
На някои не им понася,
затова е хладката тераса.
След толкова алкохол и сълзи
книгите в главата са само украса.
Ръцете ми - напрред,
аз плувам сред хора.
Къде е тя сега, по дяволите,
да ù кажа, че вече не мога.
Ще взема още, ще изпия още.
И губя се, защото нощ е.

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без,
едва ли да бера его.

Не паснах на пъзела
и ще ме изплюе.
Лепне сълзата
- нощта ей туй е.

И във всеки ден недошъл
ще търкалят хартии с погрешните думи.
И във всяко лице
 - черти не по вкуса ви.

И ще стане нощ
и ще пея за ден.
Вкусът на който,
все още не знаем.

Но дотогава!

Всъщност съм космически сам.
В моята малка стая.
Каня ви всички, хайде!
но кои сте вие, не знам.
Песни за самота сред много хора.
Реалност за лисица, грозде, и зверска умора.
Потъвам в завивки в почивния ден.
градът е затворен като агне в пещ на Гергьовден.

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без,
едва ли да бера его.

Не паснах на пъзела
и ще ме изплюе.
Лепне сълзата
- нощта ей туй е.

И във всеки ден недошъл
ще търкалят хартии с погрешните думи.
И във всяко лице
- черти не по вкуса ви.

И ще стане нощ,
и ще пея за ден.
Вкусът на който,
все още не знаем.

Но дотогава!





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...