Но гълъбче ми падна на терасата…

25 мая 2010 г., 11:51

Поэзия

671 0 4

Но гълъбче ми падна на терасата.

И май му беше счупено крилцето.

* * *

А аз допивах кофеиночашата:

„Оставих вчера джобни на детето;

платих водата, токът ще почака.

Във десет имам среща със екипа.

Ох, тръгвам, че часовникът тиктака!

Дано и днес не ми се скъса ципът!

Звъни ми телефонът: „Ало, мамо,

добре сме, бързам… поздрави на татко…

ще дойдем скоро… след проекта само…

и отпуска ще имам, но закратко…”

И ето - гълтам въздух и се впускам;

изтривам преумора от гримасата.

И нещо, струва ми се, че пропускам…

Но гълъбче ми падна на терасата!

yotovava (Валентина Йотова)

2010-07-17T11:26:07+03:00

Много приятно и въздействащо, внушава твоят стих!
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

2010-05-30T23:03:23+03:00

мдааа, от бързане понякога и себе си забравяме, какво остава за едно гълъбче...
elituUu (Елица)

2010-05-30T22:55:43+03:00

Суперско...за жалост от бързане много често пропускаме истински важното
BuRn_AliVe (Александър)

2010-05-25T12:58:40+03:00

Харесах!Поздрави!