Но гълъбче ми падна на терасата…
Но гълъбче ми падна на терасата…
Но гълъбче ми падна на терасата.
И май му беше счупено крилцето.
* * *
А аз допивах кофеиночашата:
„Оставих вчера джобни на детето;
платих водата, токът ще почака.
Във десет имам среща със екипа.
Ох, тръгвам, че часовникът тиктака!
Дано и днес не ми се скъса ципът!
Звъни ми телефонът: „Ало, мамо,
добре сме, бързам… поздрави на татко…
ще дойдем скоро… след проекта само…
и отпуска ще имам, но закратко…”
И ето - гълтам въздух и се впускам;
изтривам преумора от гримасата.
И нещо, струва ми се, че пропускам…
Но гълъбче ми падна на терасата!
© Владислава Генова All rights reserved.
мдааа, от бързане понякога и себе си забравяме, какво остава за едно гълъбче...
