Но хубаво пак си помисли

ani1313 (Ангелина)
27 187

26 февр. 2008 г., 18:56

Поэзия

575 0 3

Какво ми направи?

Далеч си! От мене много надалеч.

А не идва (и) тази забрава!

Какво със мене става?/ ми става?

Чудя се вече...!

Къде да избягам? От теб да се скрия!

Малко ли бягах? И през глава дори когато се завия...

Ти пак идваш. Все ме намираш...

В сънища ли...?

Все едно!

Будиш ме нощем. Палиш ме още!

Но...! Недей сега погрешно да разбираш!

Не те гоня, защото не те желая.

А даже точно наобратно!

Но ти ме депресираш.

(И) Аз искам да мечтая!

Но тъй вече не се живее...!

Боли много...

Може би и ти го знаеш...!

А дано така (да) е!

А За сега...

Довиждане!

Не казвам Сбогом!

Иди си, върви при нея!

Но пак хубаво си помисли!

(Да не стане твърде късно, когато го проумееш!

Че само с мене можеш да Живееш! (Ти)!

Да не бъде прекалено късно, когато го осъзнаеш!

И ще останеш само да се каеш!