Но хубаво пак си помисли
Какво ми направи?
Далеч си! От мене много надалеч.
А не идва (и) тази забрава!
Какво със мене става?/ ми става?Чудя се вече...!
Къде да избягам? От теб да се скрия!
Малко ли бягах? И през глава дори когато се завия...
Ти пак идваш. Все ме намираш...
В сънища ли...?
Все едно!
Будиш ме нощем. Палиш ме още!
Но...! Недей сега погрешно да разбираш!
Не те гоня, защото не те желая.
А даже точно наобратно!
Но ти ме депресираш.
(И) Аз искам да мечтая!
Но тъй вече не се живее...!
Боли много...
Може би и ти го знаеш...!
А дано така (да) е!
А За сега...
Довиждане!
Не казвам Сбогом!
Иди си, върви при нея!
Но пак хубаво си помисли!
(Да не стане твърде късно, когато го проумееш!
Че само с мене можеш да Живееш! (Ти)!
Да не бъде прекалено късно, когато го осъзнаеш!
И ще останеш само да се каеш!
© Ангелина All rights reserved.
