No Name
Ах, как бих искал да бъда
човек от народа - безмерн глупак,
но моята страст ме кара да любя
народ и родина, приятел и враг.
И тази ми страст ме мъчи, гнети,
живота ми хубав обвързва с лъжи,
но има и хора, които лелеят
живота на другите с мед да полеят.
И всичко е свята и висша идея,
но никой глупак не разчита на нея,
всеки живее за пари и за вещи,
хората стават все по-зловещи.
Ах, искам да удрям, да викам,
народната маса с рев да попитам:
"Колко ви трябва да бъдете сити?
Колко народ за пари са избити?"
Уви... Никой не иска да слуша,
всеки обича да ближе ботуша...
И мирно и кротко животът върви,
светът се напълни с мъртви души.
Живота си давам - плача, линея,
съдбата си цяла обричам на нея.
О, тя, майка на всяка душа,
великата, чиста, една - свобода!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
