Ах, как бих искал да бъда
човек от народа - безмерн глупак,

но моята страст ме кара да любя

народ и родина, приятел и враг.

И тази ми страст ме мъчи, гнети,

живота ми хубав обвързва с лъжи,

но има и хора, които лелеят

живота на другите с мед да полеят.

И всичко е свята и висша идея,

но никой глупак не разчита на нея,

всеки живее за пари и за вещи,

хората стават все по-зловещи.

Ах, искам да удрям, да викам,
народната маса с рев да попитам:
"Колко ви трябва да бъдете сити?
Колко народ за пари са избити?"

Уви... Никой не иска да слуша,

всеки обича да ближе ботуша...
И мирно и кротко животът върви,

светът се напълни с мъртви души.

Живота си давам - плача, линея,
съдбата си цяла обричам на нея.
О, тя, майка на всяка душа,

великата, чиста, една - свобода!