evropa (Нели)
217 1188
3 мар. 2007 г., 13:45

Но само съпроводена от любовта 

  Поэзия
632 0 6

Не пожелавам на никого моето място

И в собствената кожа вече става тясно.

Дори не предполагах,че съм мазохистка,

Да стискам зъби още - много ми се иска.

 

Дали в петък вечр не ми се полага

Да бъда със някого, комуто съм драга?

В шест и половина сядам на ракия,

За да легна в осем трябва и да пия.

 

Няма съчувствие, няма уважение.

Не мога да приема това унижение.

Цялото ми тяло тръпне и стена -

Чакам мига да бъда уважена.

 

Отново са влажни моите очи

Лицето е мокро от парещи сълзи

От мъка и обида ще се напия

Добре, че са измислили тая ракия.

 

Една горчива буца във гърлото тежи.

Как понасям всичко - ти сам прецени.

Трябва да понасям още това бреме,

Но се вижда краят - идва мойто време.

 

От теб ще изисквам да ме уважаваш,

А не като мебел да ме притежаваш.

И ако във теб се яви странна мисъл,

Направо ми кажи: ”Нели, няма смисъл”.

 

Не ти ли допадам веднага кажи

Твоите чувства честно покажи.

Със тебе ще дойда до края на света,

Но само съпроводена от любовта.

 

 

 

 

 

 

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не ме стимулирай така ! Ще взема да направя някоя беля на тия години. няма да подчертая за годините!Допадаш ми.
  • Да,да,да!Съпроводена от любовта!!!
  • благодаря на всички!
  • Стихът ти извика тъжна усмивка на лицето ми!
    Наздраве, но за щастие и любов, мила!
  • аз имам цял цикъл за коктейлът ми ракия със сълзи ,ама и аз толкова пия. иначе си го пиша.
  • И аз съм на това дередже, но още по-лошо е, че не пия ракия! Поздрави!
Предложения
: ??:??