Но само съпроводена от любовта
Не пожелавам на никого моето място
И в собствената кожа вече става тясно.
Дори не предполагах,че съм мазохистка,
Да стискам зъби още - много ми се иска.
Дали в петък вечр не ми се полага
Да бъда със някого, комуто съм драга?
В шест и половина сядам на ракия,
За да легна в осем трябва и да пия.
Няма съчувствие, няма уважение.
Не мога да приема това унижение.
Цялото ми тяло тръпне и стена -
Чакам мига да бъда уважена.
Отново са влажни моите очи
Лицето е мокро от парещи сълзи
От мъка и обида ще се напия
Добре, че са измислили тая ракия.
Една горчива буца във гърлото тежи.
Как понасям всичко - ти сам прецени.
Трябва да понасям още това бреме,
Но се вижда краят - идва мойто време.
От теб ще изисквам да ме уважаваш,
А не като мебел да ме притежаваш.
И ако във теб се яви странна мисъл,
Направо ми кажи: ”Нели, няма смисъл”.
Не ти ли допадам веднага кажи
Твоите чувства честно покажи.
Със тебе ще дойда до края на света,
Но само съпроводена от любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
