Но само съпроводена от любовта
Не пожелавам на никого моето място
И в собствената кожа вече става тясно.
Дори не предполагах,че съм мазохистка,
Да стискам зъби още - много ми се иска.
Дали в петък вечр не ми се полага
Да бъда със някого, комуто съм драга?
В шест и половина сядам на ракия,
За да легна в осем трябва и да пия.
Няма съчувствие, няма уважение.
Не мога да приема това унижение.
Цялото ми тяло тръпне и стена -
Чакам мига да бъда уважена.
Отново са влажни моите очи
Лицето е мокро от парещи сълзи
От мъка и обида ще се напия
Добре, че са измислили тая ракия.
Една горчива буца във гърлото тежи.
Как понасям всичко - ти сам прецени.
Трябва да понасям още това бреме,
Но се вижда краят - идва мойто време.
От теб ще изисквам да ме уважаваш,
А не като мебел да ме притежаваш.
И ако във теб се яви странна мисъл,
Направо ми кажи: ”Нели, няма смисъл”.
Не ти ли допадам веднага кажи
Твоите чувства честно покажи.
Със тебе ще дойда до края на света,
Но само съпроводена от любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
