29 окт. 2004 г., 19:40

Но защо не си и ти такъв?

2.6K 0 0
Нощ е. Спомените ми валят като порой.
Тихо е, но чувам гласове безброй.
Един от тях се отличава ясно,
един е, но в сърцето ми на първо място.

Да, аз спомням си за миговете с тебе,
но тези спомени за мен са цяло бреме.
Може би, защото още лудо те обичам
и името ти тихомълком още сричам...

Обичам те! Но защо ли, аз сама не зная.
Та ти с мене подигра се, а таз игра не искам да играя.
Да те забравя искам, даже, да не те познавам,
а ти така да страдаш, знай, че всичко давам.

Да, мъчи се! Та нали, това било животът,
но защо да страдаме ни е хомотът?
Знай, че аз не искам тази участ
и не ще участвам в тази глупост.

Стига вече, аз реших! И ще живея,
и не ще аз вече да линея.
От сърцето си аз не ще те трия,
но пък и омразата си няма повече да крия.

Както обикновено, посветено на Киро

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...