Ноември
Ноември ми вещае есен.
Пътеки с цвят на старо злато
ме водят по следи от кестени,
към сиромашкото му лято.
И сухите листа отронени
по детски шепнат в тишината.
Под босите нозе на спомена,
обути само в зимен вятър.
Ноември обещава зима
с мъгливите си небосклони.
Струят тъга и недоимък,
от оголелите му клони.
Следите му докрай догарят,
в горите с цвят на кехлибари.
И за последно се разтварят,
сред цъфналите минзухари.
Завинаги оставам в него,
ако сега не се повтори
една незабравима среща,
сред есенните му простори...
Ива ХАРИЗАНОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Iva Harizanova Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
