Ноември
Ноември ми вещае есен.
Пътеки с цвят на старо злато
ме водят по следи от кестени,
към сиромашкото му лято.
И сухите листа отронени
по детски шепнат в тишината.
Под босите нозе на спомена,
обути само в зимен вятър.
Ноември обещава зима
с мъгливите си небосклони.
Струят тъга и недоимък,
от оголелите му клони.
Следите му докрай догарят,
в горите с цвят на кехлибари.
И за последно се разтварят,
сред цъфналите минзухари.
Завинаги оставам в него,
ако сега не се повтори
една незабравима среща,
сред есенните му простори...
Ива ХАРИЗАНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Iva Harizanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
