Ноемврийско

5 нояб. 2015 г., 17:46

Поэзия » Любовная

348 0 0

Дъждът мърмори нещо в полусън

и насълзени свиват се стъклата.

Отново някой сам се скита вън,

изгубил и любима и приятел.

Следобедът протяга се с нега.

Предъвква старите житейски драми.

Отново някой, потопен в тъга,

си тръгва вместо нейде да остане.

И само светофарът е щастлив,

че важен е и нещо управлява.

Със поглед ненадейно закачлив

на нашата любов зелено дава.