ДЖЕЙМС72 (Марто)
17 6
27 июл. 2007 г., 23:18

ноктюрно 

  Поэзия
727 1 3
Застреляха скитник край малък фенер.
Шумът от празната гилза заля безистена.
Стрелецът доволен потъна във нейната чер,
а старият скитник последно простена:

Кажете ми, това ли е светът?
Защо животът ни пресява като сито?
И мъките без край над нас кръжат?
Не виждате ли, че лицето на бедняка е изпито?

Последен поглед хвърли той околовръст,
пред Бога нямаше какво да крие.
След мене - каза - ще остане само пръст,
но тук сме бедни, а горе ще сме с главно НИЕ...

© Марто Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Я! Познато нещо И аз правих буриме по тези рими - конкурса на "Тримата глупаци", първа награда, бла-бла... Само ако си бях записал и стихотворението... "Гори без глас червеният фенер - там, дето нявга беше безистена... Жена самотна плаче в мрака чер, от хора и от господ не простена..." Някой дали не го помни?
  • ПОЗДРАВИ !
  • "но тук сме бедни, а горе ще сме с главно НИЕ..." Нйстина не са много нещата който мога да кажа като го прочетох, някак си всичко ще звучи "слабо", затова: Благодаря!
Предложения
: ??:??