Остана ли ни капка съвест
във тази ледено-студена самота?
Къде избяга светлината
от иначе живущите сърца?
Кажете ми - къде е изходът от тази улица без край? ...
Завърнах се от АДА в ден красив.
Греховете си изкупих без пощада,
преродих се и се чувствам ЖИВ!
Душата си напълнил с грях,
затънал в множество проблеми, ...
Разхождах се с изкуствените си крака.
От силно слънце ослепен сияеше града.
Дълбоко спяха уморени от труда,
пулсирайки ритмично, хорските сърца.
О, да! Красива бе нощта. ...
Човекът е потъващ айсберг.
Студен, величествен, огромен.
Подал главата си за капка слънце
над синьото море със име Нищета.
Създаден да стои над всичко, ...
Бих искал да бъда вятър,
за да галя лицето ти непрестанно.
Бих искал да бъда вода,
за да те мия и бъда в допир с теб постоянно.
Бих искал да бъда цвете, ...
Животът ни понякога е твърде сложен.
Живеем в свят, абсурдно невъзможен.
Разумът велик във нас заложен,
снишил се е - потаен и набожен.
Светът ни разделил се е на две - ...
Тъга жестока в мен се е вселила.
Душата ми боли с велика сила.
Жаждата за утре нейде се е скрила
И аз пътувам в тишината победила.
Пътувам - накъде? ...
В дните си на горест и уединение,
мечтаех си да зърна своето спасение,
което да премахне тъй дългото забвение.
... Преминах през период без всякакво движение
посърнал, свит във себе си, лишен дори от капка ...
Застреляха скитник край малък фенер.
Шумът от празната гилза заля безистена.
Стрелецът доволен потъна във нейната чер,
а старият скитник последно простена:
Кажете ми, това ли е светът? ...
