Jul 27, 2007, 11:18 PM
ноктюрно
Застреляха скитник край малък фенер.
Шумът от празната гилза заля безистена.
Стрелецът доволен потъна във нейната чер,
а старият скитник последно простена:
Кажете ми, това ли е светът?
Защо животът ни пресява като сито?
И мъките без край над нас кръжат?
Не виждате ли, че лицето на бедняка е изпито?
Последен поглед хвърли той околовръст,
пред Бога нямаше какво да крие.
След мене - каза - ще остане само пръст,
но тук сме бедни, а горе ще сме с главно НИЕ...
Шумът от празната гилза заля безистена.
Стрелецът доволен потъна във нейната чер,
а старият скитник последно простена:
Кажете ми, това ли е светът?
Защо животът ни пресява като сито?
И мъките без край над нас кръжат?
Не виждате ли, че лицето на бедняка е изпито?
Последен поглед хвърли той околовръст,
пред Бога нямаше какво да крие.
След мене - каза - ще остане само пръст,
но тук сме бедни, а горе ще сме с главно НИЕ...
© Марто All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Я! Познато нещо
И аз правих буриме по тези рими - конкурса на "Тримата глупаци", първа награда, бла-бла... Само ако си бях записал и стихотворението... "Гори без глас червеният фенер - там, дето нявга беше безистена... Жена самотна плаче в мрака чер, от хора и от господ не простена..." Някой дали не го помни? -
ПОЗДРАВИ !
-
"но тук сме бедни, а горе ще сме с главно НИЕ..." Нйстина не са много нещата който мога да кажа като го прочетох, някак си всичко ще звучи "слабо", затова: Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
