danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
10 окт. 2011 г., 00:02

Номади 

  Поэзия » Любовная
598 0 6

Във вените ми днес шуми страстта,

разгаря огън буен във душата,

и вихрят се денят ми и нощта

със колелото бързо на съдбата.

 

Така се раждат дръзките мечти,

а пътят сякаш тръпно ме намира.

Щом мога да съм струна от лъчи

мелодия ще свиря във всемира.

 

Номадка не венчавай с мъдростта.

И не кръщавай лудост в манастири.

Животът ми е грях и свобода –

сънят ми сам жаравата намира.

 

Май прекалено кротка с теб живях,

и прекалено вярна те будувах.

Но в нощ безумна рог ме призова,

и аз отново вятъра целувах.

 

Летях свободно с истински крила,

отрекла всичко мъдро и почтено.

Номадите изгарят в любовта

и носят кръст на времето греховно.

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички за добрите думи! Не се притеснявай, Зем! Публикувай каквото и когато си искаш, много са красиви стиховете ти!
  • Дани,
    надявам се с цялата си душа да не ми се разсърдиш:
    Това стихо не заслужава само шест коментара, Дани...
    Знам какво ще ми речеш:- Достатъчно е и един да прочете!
    Обидно ми е заради тебе, Дани и търся вината в себе си! Може би аз със своите стихотворни коментари провокирам такава реакция- знам ли... Не бях си давал сметка. Прости ми, но от днес спирам въобще да коментирам някого - само публикации! Това е. Зем.
  • Поздравления!!!
  • Хубав стих!
    Благодаря за удоволствието!
    Поздрав!
  • "Животът ми е грях и свобода –
    сънят ми сам жаравата намира"
    !!!
    И думите те намират,Дани,или ти тях
    но след прочита на дори и един твой стих,
    усащането е невероятно!
    Благодаря ти!
  • Номадите изгарят в любовта
    и носят кръст от Вечното Нетленно...

    Моя Циганко

    Зазвъняха сини мъниста.

    Вечер нежно разделя се с Ден.

    Моя циганко, вятър мой, моя Искро,

    потанцувай, потанцувай за мен!

    Черни къдри галят земята.

    Пирует. Гордо вдигаш глава.

    Като сянка от огън се мяташ.

    В нощен мрак, моя пълна луна.

    Глас на птица изгубена пее.

    А из въздуха - разплакана пролет.

    По езерата и по чудни алеи -

    слушай - сънищата говорят!

    Спят коне, нежно, гриви провесили.

    Даже ручеят млъкна в захлас.

    Моя циганко, смес от буря и песен,

    потанцувай, потанцувай за нас.
    Зем.
Предложения
: ??:??