Номади
Във вените ми днес шуми страстта,
разгаря огън буен във душата,
и вихрят се денят ми и нощта
със колелото бързо на съдбата.
Така се раждат дръзките мечти,
а пътят сякаш тръпно ме намира.
Щом мога да съм струна от лъчи
мелодия ще свиря във всемира.
Номадка не венчавай с мъдростта.
И не кръщавай лудост в манастири.
Животът ми е грях и свобода –
сънят ми сам жаравата намира.
Май прекалено кротка с теб живях,
и прекалено вярна те будувах.
Но в нощ безумна рог ме призова,
и аз отново вятъра целувах.
Летях свободно с истински крила,
отрекла всичко мъдро и почтено.
Номадите изгарят в любовта
и носят кръст на времето греховно.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
