jollyroger (Коста Качев)
1543 16
14 июл. 2021 г., 23:40

Nomina sunt odiosa* 

  Поэзия » Любовная
241 1 3

Nomina sunt odiosa*

 

Бих искал да ти дам по нещо

от преживяните любови –

в живота праведно и грешно

за всичко бяха те готови.

 

А ти защо реши, че трябва

„Грехът“ първично да отхвърлим –

той хищно във страстта ни грабва

оказал се с предимство – първи?...

 

Ти любила ли си?... Кажи ми!...

Това е твоето богатство,

но само не оставяй име –

за да не бъде светотатство...

 

Нали: отрекъл се от Бога

не трябва да го споменава,

но от „божественият огън“

за него пепелта остава...

 

А искам ти да бъдеш Жрица,

(обета в храма да остане!)

и инстинктивно като птица

да се заръщаш в любовта ми...

 

Мъжете да са анонимни:

„омразни (знай!) са имената“*

и всички страсти са интимни

в самотен ъгъл на душата...

 

Аз знам: в безкрайната редица,

въртяща се като верига,

не можех да съм „единица“,

но връщаш се и то ми стига!...

 

А във поредната спирала

ли пак се завъртиш към „Оня“ –

при мене име не оставяй,

но забави́ – да те догоня...

 

И да спася поне мечтите

когато стигна те в завоя –

целувайки те зад ушите

да вярвам пак, че ти си моя!...

 

14.07.2021.                                      

*Nomina sunt odiosa –(лат.) Имената са омразни

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все едно е дали някой я цени или не, но си надарен с дарба да извайваш образи! Поздравления!
  • Браво,Коста!
    Поздравления!
  • Хмм, много странен образ на любовта. Интересно ми беше да прочета и такава гледна точка. Такава рядкост е оригиналният поглед.
Предложения
: ??:??