Nomina sunt odiosa*
Nomina sunt odiosa*
Бих искал да ти дам по нещо
от преживяните любови –
в живота праведно и грешно
за всичко бяха те готови.
А ти защо реши, че трябва
„Грехът“ първично да отхвърлим –
той хищно във страстта ни грабва
оказал се с предимство – първи?...
Ти любила ли си?... Кажи ми!...
Това е твоето богатство,
но само не оставяй име –
за да не бъде светотатство...
Нали: отрекъл се от Бога
не трябва да го споменава,
но от „божественият огън“
за него пепелта остава...
А искам ти да бъдеш Жрица,
(обета в храма да остане!)
и инстинктивно като птица
да се заръщаш в любовта ми...
Мъжете да са анонимни:
„омразни (знай!) са имената“*
и всички страсти са интимни
в самотен ъгъл на душата...
Аз знам: в безкрайната редица,
въртяща се като верига,
не можех да съм „единица“,
но връщаш се и то ми стига!...
А във поредната спирала
ли пак се завъртиш към „Оня“ –
при мене име не оставяй,
но забави́ – да те догоня...
И да спася поне мечтите
когато стигна те в завоя –
целувайки те зад ушите
да вярвам пак, че ти си моя!...
14.07.2021.
*Nomina sunt odiosa –(лат.) Имената са омразни
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
