13 окт. 2009 г., 13:53

Носещо името ти...

1.1K 0 2

Сърцето ми отдавна името ти взе,

за тебе тупка винаги, сякаш не е мое,

дарих ти го без граници, а твойте ръце,

изпуснаха го мъртво, нашепваха му..."Сбогом!"

 

Навременна любов, истинска и свята,

лъжливото причастие поехме за ръка,

и сякаш бяхме есен... разпръскваше ни вятърът,

бледи и красиви... разляни на листа.

 

А днес сме толкоз празни... Бледи, като длани,

сами в пустинята, като пресъхнали реки,

изгубили сме цялата си нежност галеща

и във всекиго от нас не спира да вали...

 

А то остана там само...

Изпуснато , уплашено и безнадеждно.

Стои от ляво, свило се от страх...

Но носещо все името ти нежно!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...