Nando (Георги Зафиров) Nando (Георги Зафиров)
1 93
13 oct 2009, 13:53

Носещо името ти...

  Poesía
1.1K 0 2

Сърцето ми отдавна името ти взе,

за тебе тупка винаги, сякаш не е мое,

дарих ти го без граници, а твойте ръце,

изпуснаха го мъртво, нашепваха му..."Сбогом!"

 

Навременна любов, истинска и свята,

лъжливото причастие поехме за ръка,

и сякаш бяхме есен... разпръскваше ни вятърът,

бледи и красиви... разляни на листа.

 

А днес сме толкоз празни... Бледи, като длани,

сами в пустинята, като пресъхнали реки,

изгубили сме цялата си нежност галеща

и във всекиго от нас не спира да вали...

 

А то остана там само...

Изпуснато , уплашено и безнадеждно.

Стои от ляво, свило се от страх...

Но носещо все името ти нежно!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0