Nando (Георги Зафиров)
93 317
Oct 13, 2009, 1:53 PM

Носещо името ти... 

  Poetry
736 0 2

Сърцето ми отдавна името ти взе,

за тебе тупка винаги, сякаш не е мое,

дарих ти го без граници, а твойте ръце,

изпуснаха го мъртво, нашепваха му..."Сбогом!"

 

Навременна любов, истинска и свята,

лъжливото причастие поехме за ръка,

и сякаш бяхме есен... разпръскваше ни вятърът,

бледи и красиви... разляни на листа.

 

А днес сме толкоз празни... Бледи, като длани,

сами в пустинята, като пресъхнали реки,

изгубили сме цялата си нежност галеща

и във всекиго от нас не спира да вали...

 

А то остана там само...

Изпуснато , уплашено и безнадеждно.

Стои от ляво, свило се от страх...

Но носещо все името ти нежно!

 

 

© Георги Зафиров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??