Oct 13, 2009, 1:53 PM

Носещо името ти...

  Poetry
1.1K 0 2

Сърцето ми отдавна името ти взе,

за тебе тупка винаги, сякаш не е мое,

дарих ти го без граници, а твойте ръце,

изпуснаха го мъртво, нашепваха му..."Сбогом!"

 

Навременна любов, истинска и свята,

лъжливото причастие поехме за ръка,

и сякаш бяхме есен... разпръскваше ни вятърът,

бледи и красиви... разляни на листа.

 

А днес сме толкоз празни... Бледи, като длани,

сами в пустинята, като пресъхнали реки,

изгубили сме цялата си нежност галеща

и във всекиго от нас не спира да вали...

 

А то остана там само...

Изпуснато , уплашено и безнадеждно.

Стои от ляво, свило се от страх...

Но носещо все името ти нежно!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...