Носещо името ти...
Сърцето ми отдавна името ти взе,
за тебе тупка винаги, сякаш не е мое,
дарих ти го без граници, а твойте ръце,
изпуснаха го мъртво, нашепваха му..."Сбогом!"
Навременна любов, истинска и свята,
лъжливото причастие поехме за ръка,
и сякаш бяхме есен... разпръскваше ни вятърът,
бледи и красиви... разляни на листа.
А днес сме толкоз празни... Бледи, като длани,
сами в пустинята, като пресъхнали реки,
изгубили сме цялата си нежност галеща
и във всекиго от нас не спира да вали...
А то остана там само...
Изпуснато , уплашено и безнадеждно.
Стои от ляво, свило се от страх...
Но носещо все името ти нежно!
© Георги Зафиров All rights reserved.
