28 дек. 2009 г., 10:50

Нощ

955 0 0

Мракът спусна черната си пелерина

и градът заспа.

На небето грее чудна месечина

и с вълшебната си сила свети тя.

 

Хора закъснели бързат

да се приберат в своя скромен дом.

Светлините гаснат или замръзват

във всяко село, град или заслон.

 

Къщите се гушат в сянка на нощта

и сънуват, да, и те сънуват

чудния си сън до сутринта.

Когато слънцето ще ги събуди

с топлина на своите крила.

И ще прогони до следващата вечер

смразяващата сила на нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Хо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...