6 апр. 2011 г., 12:47

Нощ

1K 0 6

Нито стон, ни звук...

Спокойна нощ и ти си тук,

само нежност и топло дихание.

Сладка целувка с мъжко ухание.

Сини очи преоткриват ме,

силни ръце разкриват ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, аз пътувах нагоре и бързо реагирах, веднага го записах в къщи...
  • Даам,гадно е когато стихотворението се ражда неподходящо време и място, добре че си имала къде да го запишеш.Хихихи
  • Ами така го почувствах, на бързо ме връхлетя музата в асансьора...
  • Затова красиво стихотворение,трудно може да получиш критика.Лично на мен много ми хареса,само накрая последните 2 реда са малко как да го кажа,не на място
  • аз харесах Поздрав

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...