Нощ, навън луната е невинно цяла,
примамваме за нещо романтично,
сякаш времето е спряло,
за нещо искрено и лично!

Но нямате и аз сама съм,
търсяте и чакам твоя глас,
знам че твоя аз била съм,
една луна е между нас.

Къде си пращам ти момента,
да си спомниш този наш пейзаж,
щраквам, да си спомняш тази лента,
това не е било мираж!

Нощ а утре ще е слънце,
Луната бавно ще заспи,
като златно житно зрънце,
аз луна ще съм а утрото ще бъдеш Ти!