18 июн. 2019 г., 07:43

Нощ

983 0 0

Нощ, навън луната е невинно цяла,
примамваме за нещо романтично,
сякаш времето е спряло,
за нещо искрено и лично!

Но нямате и аз сама съм,
търсяте и чакам твоя глас,
знам че твоя аз била съм,
една луна е между нас.

Къде си пращам ти момента,
да си спомниш този наш пейзаж,
щраквам, да си спомняш тази лента,
това не е било мираж!

Нощ а утре ще е слънце,
Луната бавно ще заспи,
като златно житно зрънце,
аз луна ще съм а утрото ще бъдеш Ти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...