1 апр. 2025 г., 05:42

Нощ

316 1 2

 

Обичам да гледам хората в отсрещните сгради...

Семейна вечеря, децата се смеят шумно на шегите на баща си. 

Момичето и момчето, което приготвят вечеря и слушат музика. Той я хваща за ръката и я завърта в ритъма на танца, а тя не е била по-щастлива.

Усмивките.

Сълзите.

Тези, които се приготвят с ентусиазъм за първа среща.

Старата дама, която прелиства страници от албума и с усмивка си спомня за нейния съпруг и щастливите мигове, които са имали.

Ето, прибра се и онзи мъж след тежка смяна, а жена му го чака и го прегръща силно. 

 

 

Ето го и онзи странник, винаги в 23:15 излиза на терасата и пали цигара. Понякога си мисля, че гледа към мен и може би си мисли същото.

 

"Ето го онова момиче, което отново е само и танцува с чаша вино в ръка пак по същото време. Обичам да гледам хората в отсрещните сгради"

 

М.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© mary13 Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...