Обичам да гледам хората в отсрещните сгради...
Семейна вечеря, децата се смеят шумно на шегите на баща си.
Момичето и момчето, което приготвят вечеря и слушат музика. Той я хваща за ръката и я завърта в ритъма на танца, а тя не е била по-щастлива.
Усмивките.
Сълзите.
Тези, които се приготвят с ентусиазъм за първа среща.
Старата дама, която прелиства страници от албума и с усмивка си спомня за нейния съпруг и щастливите мигове, които са имали.
Ето, прибра се и онзи мъж след тежка смяна, а жена му го чака и го прегръща силно.
Ето го и онзи странник, винаги в 23:15 излиза на терасата и пали цигара. Понякога си мисля, че гледа към мен и може би си мисли същото.
"Ето го онова момиче, което отново е само и танцува с чаша вино в ръка пак по същото време. Обичам да гледам хората в отсрещните сгради"
М.