7 дек. 2004 г., 11:07
Нощ
Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.
Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.
Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.
Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.
Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.
Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.
Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.
© Ана Николова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота...
... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...