kukudiva (Ана Николова) kukudiva (Ана Николова)
28
Dec 7, 2004, 11:07 AM

Нощ

  Poetry
1.5K 0 1
Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.

Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.

Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.

Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • jeni_nik (Женя Николова)
    jeni_nik (Женя Николова)
    Смрачава се. Градът утихва.
    Отново пада вечерта.
    Часът на спомените идва.
    Часът на нашта самота...

    ... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0