7 dic 2004, 11:07

Нощ

Poesía

1.5K 0 1

Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.

Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.

Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.

Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jeni_nik (Женя Николова)

Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота...

... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...

2005-03-15T13:14:20+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0