Като рицар без броня, душата
си залагам на ролетка и впивам
поглед в твоята снимка бледа, създавайки
фалшиви спомени за теб и мънички, светлинни надежди.

Поредна нощ, отново откривам те в 
куплета на любимата си песен.
А къде са днес думите? Мълчим
с теб, любов, мълчим пред 
живота, наречен измама.

Своите градове ний ще построим,
ще градим с мечтите си и пепелта от
тях с мъката в сградите ще спояваме.

Налей душа, моя пленницe! Налей
в чашата уиски! Ще трием спомени
с усмивка и с дъх на евтино уиски
мъката ще отричаме, зовейки
за реванш, реванш с живота.