22 сент. 2012 г., 13:46

Нощ над Малага

1.1K 0 1

                        Когато нощта спусне свойта завеса

                        и слънцето за сън се приготви,

                        тогава морето свойта песен запява

                        и тайни любовни разказва!

 

                        Разказва как млади

                        звездите броели

                        и пясъкът златен

                        през пръсти изтича,

                        как летният бриз

                        голите тела гали

                        и устни, за целувки жадни,

                        със шепота на морето се сливат.

   

                        Луната път им проправя,

                        чайките в синхрон летят

                         и ранобудни рибари

                         с ,,добро утро,, поздравяват!

 

                         Бонка Василева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бонка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...