22 sept 2012, 13:46

Нощ над Малага

  Poesía
1.1K 0 1

                        Когато нощта спусне свойта завеса

                        и слънцето за сън се приготви,

                        тогава морето свойта песен запява

                        и тайни любовни разказва!

 

                        Разказва как млади

                        звездите броели

                        и пясъкът златен

                        през пръсти изтича,

                        как летният бриз

                        голите тела гали

                        и устни, за целувки жадни,

                        със шепота на морето се сливат.

   

                        Луната път им проправя,

                        чайките в синхрон летят

                         и ранобудни рибари

                         с ,,добро утро,, поздравяват!

 

                         Бонка Василева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...