Sep 22, 2012, 1:46 PM

Нощ над Малага

  Poetry
1.1K 0 1

                        Когато нощта спусне свойта завеса

                        и слънцето за сън се приготви,

                        тогава морето свойта песен запява

                        и тайни любовни разказва!

 

                        Разказва как млади

                        звездите броели

                        и пясъкът златен

                        през пръсти изтича,

                        как летният бриз

                        голите тела гали

                        и устни, за целувки жадни,

                        със шепота на морето се сливат.

   

                        Луната път им проправя,

                        чайките в синхрон летят

                         и ранобудни рибари

                         с ,,добро утро,, поздравяват!

 

                         Бонка Василева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...