2 июн. 2009 г., 21:20

Нощ в дядовата къща 

  Поэзия » Другая
716 0 13
В часа на червената вечна корида
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят.
Ухае на прясно косена трева.
Глухарчета златни в ръмежа се къпят.
С душа ожадняла към село вървя.
Аз зная, че там ме очаква разруха,
а зрънце надежда във мене кълни.
Но вятър бездомен във къщата духа
и гали оглозгани бели стени... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноним Все права защищены

Предложения
: ??:??