anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
2 июн. 2009 г., 21:20

Нощ в дядовата къща 

  Поэзия » Другая
651 0 13

В часа на червената вечна корида

раненото слънце към залез пълзи.

И сънища младата вечер заприда,

в бленуване тихо изтръгва сълзи.

 

Безлюден пред мене синее се пътят.

Ухае на прясно косена трева.

Глухарчета златни в ръмежа се къпят.

С душа ожадняла към село вървя.

 

Аз зная, че там ме очаква разруха,

а зрънце надежда във мене кълни.

Но вятър бездомен във къщата духа

и гали оглозгани бели стени...

 

Къде са на баба градините свежи?

Лалетата само във спомен цъфтят.

Божур оцелял пак сърцето разнежи,

посипва ме старата ябълка с цвят.

 

До нея протегнал е орехът клони,

на стълба до двора ни щъркел гнезди.

Сега тишината забвение рони,

самотно потръпват студени звезди.

 

На изток във ниското жар се разгаря,

но тук, сред руините, още тъмни.

И дядо запалва лютива цигара,

подкарва на паша небесни овни.

 

В онази далечна реалност незрима,

която в потайни предели звучи,

навярно и моето детство го има

и гледа света с доверчиви очи.

© Аноним Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??