3 дек. 2014 г., 00:32

Нощ в Старата гора... 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 3
883 0 2
Нощ в Старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над Старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра.
Луната нещо закъснява,
та някак бързо се смрачѝ,
но във столетната дъбрава
просветват хиляди очи.
Във тъмното самотен бухал
мълчи във поза на мъдрец,
обажда се от нейде чухал*- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »