2 дек. 2012 г., 23:00

Нощен блян

820 0 3

На Креми


Отдавна тъмно е навън,
а аз въртя се, не заспивам.
Чакам да дочуя звън
да говорим, да попивам


всяка дума, всеки звук,
ти които промълвиш.
Ах, как те искам точно тук
ти до мене да стоиш!

Ще те гушна и прегърна,
силно в мен ще те допра.
Отново искам да те зърна!
Тръгвам аз, не ще се спра.

Вън студено е и вее,
люта зима, сняг вали.
А сърцето вече пее
и повтаря си дали

там навън във тъмнината
някак си така - случайно,
ще те срещне теб самата,
тръгнала към мене тайно.


Йордан Филчев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Филчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...