НОЩЕН ХОРОВОД

Селения под три луни заспали

на един печален град,

вълнения на тъй жадуван свят

събуждат се пред  мен смълчани.

И в синьо-сиво лилавеят,

тъмнеят, в  люляво синеят,

прохлада нощна там струи,

пируват сини висини.

И птици плуват белоснежни,

в рояк  мушици трепкат нежни,

събуждат мрачния покой.

И лъх на пролет се надига,

поема чудната си сдвига

на този вечен хоровод,

на стон вмълчания възход

звучи таз песен нова.

Сънуват лунните поля,

палува нашата земя,

и тръпнеща прохлада лее.

Прегръща тихата Луна

и тиха песен пее.