20 сент. 2008 г., 23:28
I
Къща, а до нея още,
сгушени, захлупени души,
гледащи във слънцето от нощем
чак до късни, зинали зори,
впрягащи надеждите си в кошер
от разярени, стъжени оси,
и отхапващи от тоз останал любен стожер
на прекрасните им кървави мечти.
II
А аз стоя в полето, обладано
от майски слънчеви лъчи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация