Нощен изгрев

Sep 20, 2008, 11:28 PM

Poetry

677 0 0

I
Къща, а до нея още,
сгушени, захлупени души,
гледащи във слънцето от нощем
чак до късни, зинали зори,
впрягащи надеждите си в кошер
от разярени, стъжени оси,
и отхапващи от тоз останал любен стожер
на прекрасните им кървави мечти.
II
А аз стоя в полето, обладано
от майски слънчеви лъчи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нощен изгрев

Want to read more?

Random works