Нощен изгрев

I

Къща, а до нея още,

сгушени, захлупени души,

гледащи във слънцето от нощем

чак до късни, зинали зори,

впрягащи надеждите си в кошер

от разярени, стъжени оси,

и отхапващи от тоз останал любен стожер

на прекрасните им кървави мечти.

II

А аз стоя в полето, обладано

от майски слънчеви лъчи

и под небето синьо, днес раздрано

от вика на селските души,

аз чувам пролетния порив

на месечината, огряла във сатен,

аз чувам пролетния порив

на разтворения днешен ден.

III

Спокойно в гроба бих могла да чуя

раждането на лале от капка мраморна вода,

и там бих видяла моята надвиснала луна

да ме целува със сърпа си от хиляди слънца.

Да, там аз искам да остана,

като мъничка, прекрасна рана на света

заедно с природата страхлива, че ще бъде обкована

от докосването й с кръвта.

И аз стоя в полето, прокопано

от заровените хиляди души

и със тях лежа във общото одеяло

на останалите във живота блянове, мечти.

Там, сгушени един до друг сънуваме

как вятър брули нашите коси

и как със часове се лутаме

под слънчевите, жарко-къдрави лъчи.

IV

А щом луната ме погледне

със свойте бляскави сълзи

и щом викът й пак отекне

над тучните, сънуващи доли,

аз виждам тебе, мили,

и в тебе - своя образ очертан

от дивни розни мастила

и твойте споменни петна.

И щом към гроба си сега отлиташ,

отлитам и аз със теб към таз земя

и до теб заспивам в кадифенен пух

на отминали, захвърлени писма.

В мен просмуква се животът

на сухите ти, есенни листа

и прахът ти в огън се преражда

в преродената ми приказна душа.

V

И макар да вярвам в теб,

демонична стръв,

макар пропита с  твойта кръв,

аз не мога да усетя сребристите ти очертания

в нощните ни скрити обаяния,

аз не бих могла да видя твоите очи,

покрити с бистър пласт измъчени лъжи.

И как бих могла?

В този мрак и пустош

на ковчежната отнета тишина,

с единствена светулка -

кървавата в мен жена.

VI

Къща, а до нея още,

сгушени, обречени молби,

отправени към Бог от нощем,

чак до късни, алени зори.

Там във долината,

далеч от хорските мълви,

далече от живота и от слънчеви лъчи -

там, дълбоко под земята

те очакват моите очи

и там те прелистват нашите глави

от нашия роман и отминалите дни.

******

Завий зад ъгъла във полунощ,

на огряната от сребърни лъчи алея

и на мястото, където ти заби във мене своя нож,

протегни ръце и ме намери сред безбройните гори

от спомени и споменни лъжи...