20.09.2008 г., 23:28 ч.

Нощен изгрев 

  Поезия
679 0 0
I
Къща, а до нея още,
сгушени, захлупени души,
гледащи във слънцето от нощем
чак до късни, зинали зори,
впрягащи надеждите си в кошер
от разярени, стъжени оси,
и отхапващи от тоз останал любен стожер
на прекрасните им кървави мечти.
II
А аз стоя в полето, обладано
от майски слънчеви лъчи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Предложения
: ??:??