23 апр. 2009 г., 16:03
Скреж на кристали по стъклата,
стеле се бяла мъгла,
дъхът излиза от устата,
студено е през нощта.
Едно момиче и едно момче
прегърнати в стаята остават
и не усещат студ и ветрове,
взаимно топлина си дават.
За тях сезоните изчезват
и времето е без значение.
Усмивки по лицата им извезват
любов и нежно вдъхновение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация