23 апр. 2009 г., 16:03

Нощен огън

1.2K 0 4

Скреж на кристали по стъклата,

стеле се бяла мъгла,

дъхът излиза от устата,

студено е през нощта.

Едно момиче и едно момче

прегърнати в стаята остават

и не усещат студ и ветрове,

взаимно топлина си дават.

За тях сезоните изчезват

и времето е без значение.

Усмивки по лицата им извезват

любов и нежно вдъхновение.

Един в друг себе си рисуват

върху платното на Вселената

и виждам ги как днес жадуват

да задържат страстта, кипяща в вените.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...