23 апр. 2009 г., 16:03

Нощен огън

1.2K 0 4

Скреж на кристали по стъклата,

стеле се бяла мъгла,

дъхът излиза от устата,

студено е през нощта.

Едно момиче и едно момче

прегърнати в стаята остават

и не усещат студ и ветрове,

взаимно топлина си дават.

За тях сезоните изчезват

и времето е без значение.

Усмивки по лицата им извезват

любов и нежно вдъхновение.

Един в друг себе си рисуват

върху платното на Вселената

и виждам ги как днес жадуват

да задържат страстта, кипяща в вените.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...