Скреж на кристали по стъклата,
стеле се бяла мъгла,
дъхът излиза от устата,
студено е през нощта.
Едно момиче и едно момче
прегърнати в стаята остават
и не усещат студ и ветрове,
взаимно топлина си дават.
За тях сезоните изчезват
и времето е без значение.
Усмивки по лицата им извезват
любов и нежно вдъхновение.
Един в друг себе си рисуват
върху платното на Вселената
и виждам ги как днес жадуват
да задържат страстта, кипяща в вените.
© Нели All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
