Скреж на кристали по стъклата,
стеле се бяла мъгла,
дъхът излиза от устата,
студено е през нощта.
Едно момиче и едно момче
прегърнати в стаята остават
и не усещат студ и ветрове,
взаимно топлина си дават.
За тях сезоните изчезват
и времето е без значение.
Усмивки по лицата им извезват
любов и нежно вдъхновение.
Един в друг себе си рисуват
върху платното на Вселената
и виждам ги как днес жадуват
да задържат страстта, кипяща в вените.
© Нели All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
