23.04.2009 г., 16:03

Нощен огън

1.2K 0 4

Скреж на кристали по стъклата,

стеле се бяла мъгла,

дъхът излиза от устата,

студено е през нощта.

Едно момиче и едно момче

прегърнати в стаята остават

и не усещат студ и ветрове,

взаимно топлина си дават.

За тях сезоните изчезват

и времето е без значение.

Усмивки по лицата им извезват

любов и нежно вдъхновение.

Един в друг себе си рисуват

върху платното на Вселената

и виждам ги как днес жадуват

да задържат страстта, кипяща в вените.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...