23.04.2009 г., 16:03

Нощен огън

1.2K 0 4

Скреж на кристали по стъклата,

стеле се бяла мъгла,

дъхът излиза от устата,

студено е през нощта.

Едно момиче и едно момче

прегърнати в стаята остават

и не усещат студ и ветрове,

взаимно топлина си дават.

За тях сезоните изчезват

и времето е без значение.

Усмивки по лицата им извезват

любов и нежно вдъхновение.

Един в друг себе си рисуват

върху платното на Вселената

и виждам ги как днес жадуват

да задържат страстта, кипяща в вените.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....